Archive | phun RSS feed for this section

Septemberish

7 Септ

Оказва се, мили мои, че времето за зимната тема на блога не е толкова далече. Вчера излязох следобяд с тениска и най-тънките си къси гащи. Спах в Обединеното Кралство и днес се прибирах с boyfriends’s jeans (ама буквално), който са възширокички, но пък ме оставят с впечатлението, че съм слаба и красива, нях.

Другото интересно нещо е, че както се радвах, че ще имам две супер яки работни места, така може да остана и без едно. Стоопид. Все пак идея имам какво може да правя в такъв екстремен случай, но не ми се нрави чак толкова (хаха, парите са по-малко, а аз съм алчна).

Сега ще ви дам три линка към сайтове с доволно количество безполезна и понякога интересна информация.

1. http://www.environmentalgraffiti.com/featured/10-most-diabolical-fish-on-earth/8156  (ама, нали, браузвайте целия сайт. И други неща има)

2. http://2leep.com/0/1/9/

3. http://oddee.com/

На мен лично ми убиха около два дни сумарно, така че – have phun. Последният даже още не съм го разцъкала достатъчно и се залавям точно сега.

Иначе да докладвам – безделнича, цунксвам скункса, виждам пор любезен доста често, предстоят концерти, водих интересен разговор с пиян актьор и един досаден чича! си изгаси фаса в току що отворената ми бира.

А сега – искате ли да попеем малко въз-въз-възрожденски песни?

All summer long :P

13 Юли

След кратък, но мнооого релаксиращ душ решавам две неща – тази вечер ще се намажа само с любимото кремче за крака и ще си сложа новия ми парфюм на стикче, който се казва индианско лято (etsy, of course). Второто нещо, което решавам е да седна и да попиша тук, защото в последните дни се случват разни неща.

Като за начало – върнах се от чудно моренце-работа. Колегите, с които бях там бях виждала точно по веднъж. Добро момче и симпатичен чичко. Имахме дребни разногласия, разбира се, но мисля, че като цяло се сработихме. Честно казано нямам търпение шефът ми да попита как е минало и какви са ми впечатленията от мъжете, за да си изкажа супер компетентното мнение и да ги нахваля по разнообразни поводи. Естествено имаше драма на морето, но то е толкова естествено, колкото и да те опари медуза докато си във водата – с нищо не могат да ме изненадат (макар че малко се уплаших, дам). Обаче в крайна сметка имахме море на 10 минути пеша, имахме басейна на 2 минути пеша (бтв, хора как ходите по басейни, не ви ли смърди ужасно на белина?), ресторант със шведски маси за закуска, обяд и вечеря и кафене с бира и кафе. Не знам какво повече може да иска човек от живота? По време на пътуването обратно пък наваксах с една книжка, която мъча от много време (даже ме е срам да си я презапиша в библиотеката, че е за 5 пъти сигурно, а книжлето е сууупер малко).

Като стана въпрос за универса – всеки изпит от тази сесия е взет. Най-доволна съм от литературата, на която имам 5тица, не за друго, а защото беше изпит предизвикателство и го правих почти сама (с дребни подксазки от колежките). Подозирам, че е защото сънувах Асето* в нощта преди изпита. Сънувах още и Торгрим, който ми беше някакво другарче много близко, попитах го защо не иска да се оженим, а той ми отговори, че съм very cool eastern-european girl… и алармата ми звънна.

*Асето – сестра на близка приятелка от ученическите ми години (ехеее :Д), която завърши английска филология и сега ме снабдява с лекции, полезно инфо и т.н. Смеем си се като се заговорим, чудесна е тя. Както и Надето, оф корц (както казва тати)

Друго интересно от последните седмици е, че през септември започвам нещо много интересно! Сложно е, трудно е, май ще има много за вършене, но пък е вълнуващо, обучаващо и надявам се забавно. Пожелайте ми успех. 🙂

В автобуса, обратно към София пък ми хрумнаха няколко не особено революционни идеи, но пък полезни за мен самата. Затова ей сега ще има направя списък на някое хубаво листче и ще си го закача на видно място. Краен срок 1ви октомври :))) В този ред на мисли, приятелят, който ми лиспва най-много напоследък, е Калинка, което пък ми намирисва на някое посещение… :Р

За последно искам да кажа, че днес се изнервих на приятел, на който мислех, че никога няма да се изнервя. Уау, ениуей, стана ми щастливо като пописах тук. И пак ще пиша…

P.S. Ето го най-последното. Септември е месец с 2 яки концерта. Оставям на вас да познаете кои : ))

Окритие!!!

17 Дек

78480Открих, че се мисля за много яка, а всъщност не съм 😀 Учудващо съм доволна от констатирането на този факт, защото ме възспира от много идиотщини.
И трябва да си спомням да не подновявам общуване с хора, които са ме дразнели преди. Вероятността пак да се случи е потресаваща1!!!!

Контрасти

2 Дек

Вторник този семестър се явява като работния еквивалент на неделя. На лекции съм от 8 до 18. Почваме с семинар по Романтизъм, после по Английска литература 20ти век, после семинар по морфология и накрая четири (4!!!) часа испански.

8:15

Имаме абсолютно най-готиния преподавател по Романтизъм. Не си представям по-добър преподавател по литература. Даже ще му кажа името, за да се знае – Любо Терзиев. Даже и стихосбирка издаде наскоро, която за съжаление все забравям да си купя, но скоро ще поправя грешката си. Толкова артистичен е и толкова прекрасен. През втория или третия семинар, когато коментирахме първата книга от „Пътешествията на Гъливер“ или по-точно частта, в която Гъливер се събужда легнал и завързан с много въжета в страната на лилипутите, г-н Терзиев толкова искаше да си представим нещата точно както са били, че най-необезпокоявано легна на катедрата си и четеше откъса легнал. Като Гъливер. Всяко изречение, което ни прочете или изобщо каже е изпълнено с толкова артистичност и любов… Страхотен е. Някои от сцените се опитва да разиграва и с нас, но не успява, защото толкова му харесва да ги чете сам. А и проблем е, че все пак е 8 и 15 и ние сме толкова заспали, че мисълта ни тече прекалено бавно за творческа дейност.

Другото чудесно е, че с ужасно позитивно настроение към книгите, които изучаваме. За почти всички казва колко са гениални и макар че сега, като предавам думите му звучи супер изкуствено, той го казва адски убедено и наистина открива гениалност в тях. И това е правилното отношение на преподавател по литература, защото, честно, прииска ми се да прочета всички, всички книги, които той изобщо споменава през упражненията ни.

Веднъж спомена, че съпругата му е художничка. Говореше за нея, като за най-прекрасния човек, но не с някакво тъпо възхищение, а абсолютно осъзнато, че тя е с-т-р-а-х-о-т-н-а. Днес пък каза, че има две котки, едната от които винаги гледала всичко много учудено. И си ги представих (него, съпругата му и котките им) като страшно готино семейство. Излязло от филм сякаш, макар че не се сещам кой е филма.

За съжаление после става:

10:15

И дружно се строяваме за упражнение по другата литература. Преподавателят ни идва към 11 без нещо. Колегите ми го харесват и аз ги разбирам – миличък е и се прави на ударен, когато никой не си е чел книгите. Но на мен не ми харесва. В един от часовете ни този семестър, най-невъзмутимо каза, че мрази всички произведения, които изучаваме през този курс. Това отношение ли е? Разбирам, че е адски доста вярващ християнин и че изнасилванията, убийствата и други мръсни постъпки не му харесват, но все пак това е литература. И все пак я преподава на студенти (= млади, жадни за знания и отворени към всичко, примерно). Мен лично не ми влияе неговото мнение за романите, разказите и поемите (Kew Gardens <3), обаче имам колеги, които съвсем нямат собствено мнение. И няма да прочетат нито една от книгите, за които той е казал, че са ужасни (а той за всичките го казва).

Освен това е толкова апатичен докато се упражняваме. Някой чете презентация на нещо си, свалена от интернет, монотонно, никой не слуша, а самият той – подпрял глава на катедрата се рее в собствения си свят. Днес когато разпределяше презентациите, нарочно си избрах тази за садистичния герой, който му се струвал отвратителен. Аз пък искам да ми е интересно, докато се ровя в интернет. 🙂

Другия контраст е между две преподавателки по езици. Първият семестър – Вяра Калфина по латински и сега една девойка/дама по испански.

Та… Вяра беше чудесна. С прекрасно произношение, достатъчно висок глас и безкрайно голяма обща култура. И беше сууууупер пич. Когато се случваше да чакаме колеги си говорихме почти като приятели. Много сладка. Наред с латинската граматика и лексика ни разказваше за живота на древните латинци:Д, разни интересни исторически случки свързани с крилати фрази и т.н. Т.е. при нея освен, че научихме латински (колкото е възможно за един семестър) се ориентирахме и в обстановката, по времето когато езикът все още се е говорил. И да, беше ни безкрайно приятно да имаме латински. Пак беше по 4 часа и беше супер. Наред със всичко Вяра беше направила и следното упражнение – имаш думички, всяка от които ти е дадена на румънски, френски, италиански и испански. И познаваш как е на латински. Звучи супер елементарно и като упражнение за малки дечица, но беше интересно и полезно. Правеше и асоциации със старогръцки и още хиляди супер яки неща. Стимулираше всеки проблясък на мисъл и желание за наука в закърнелите ни от следизпитна ваканция мозъци.

А сега… тоя испански направо ме трови. Първия път като отидох преподавателката написа около 50 думи, от които даде значението на 2. И горката говори толкова тихо, че изобщо не се чува. По тази причина не знам и как се произнася онзи звук между б и в. Не видях просто. Нито чух. Изобщо доста странен модел на преподаване има. Същия ден взехме и неопределителните членове, които както сигурно много хора знаят са например:

la gitara – за единствено число и

las gitaras – за множествено.

Аз в цялата си лигня все пак направих връзката с нещо познато и съвсем простовато и шеговито попитах „Ами las vegas? Има ли дума la vega, след като Лас Вегас звучи като множественото й число“. Тя ме изгледа тъпо и каза „Не. Или поне не се сещам“. Аз временно се съгласих с нея, като се се почуствах и като пълен идиот, който дрънка несвързани неща, но тя дори не оцени моя логически ум, защото, да! лас вегас звучи точно като множествено число. После проверих в интернет на 3 места и се оказа, че дума la vega има и las vegas получава наименованието си защото съответства на географското му положение. В същия час пък Миша направи връзката между правилата за ударенията в латинския и испанския и попита все пак, по-мъдрата дали е така както тя си го мисли, но не знаеше. Това е окей, просто на фона на преподавател като Вяра Калфина, изглежда тъпо. Ние не сме свикнали да ни казват „Не знам!“.

П.П. Някой път ще разкажа и за други преподаватели, за които съм си намислил, стига да има кой да чете :Р

Silent but deadly

9 Септ

Има още