Archive | умно RSS feed for this section

Книжки за теб и за мен

15 Окт

Струва ми се, че е съвсем крайно време да престана да следя блога на Книгоиздаване. Всеки втори пост показва някоя книжка, която изглежда толкова интересно, че веднага ме тегли да си я поръчам. Слава Богу, аз си нямам pay pal и се възпирам, защото сега щях да съм разорена. Отдавна.

Ето три книжки, които набелязах (намигването е към родителското тяло :Д)

1. The Melancholy Death of Oyster Boy and Other Stories – by Tim Burton

2. Why Not Catch 23 – by Gary Dexter

3. Birthday stories – компилацийка. (тази май не беше в този блог, но не е важно)

Други интересни неща, които не са съвсем по темата:

1. Orwell Diaries

2. the book cover Archive

3.  Истории  (предстои запълване с интересности)

И последно – нещо за ядене, докато си четете:

1. Ябълкови мъфини.

Да си кажа и аз какво чета – Данте Алигери – „Божествена комедия“. Ужасно бавно ми върви, но се опитвам да схвана какво точно се случва,  а не проста да мина през текста (което ми се е случвало, да, хихи), а и има ужасно много бележки под линия. Тъй като са прекалено много обаче, не са под линия, ами са в края на книжката (то друго име си имаше май, Мрачислава, ако мине от тук, ще сподели). Иначе ми е интересно, с тази стилистика, която учим в момента ми е още по-уау като разбирам чисто техническата част от писането (нищо, че е превод). А мама ме сдоби с едно голямо, много хубаво издание на Ад. Хубаво, т.е. с твърди корици, едри букви, чудни илюстрации, които според мама са толкова култови колкото и самото произведение. А и все пак с точност и ясност разбрах от къде идва „надежда всяка тука оставете“ и съм до-вол-на.

Хайде последни 2 линка за днес:

Какво се случва с библиотеката на Британския съвет и Рисорс Сентъра.

Изкуството на Банкси

П.П. А следващия път може би ще ви разкажа за вегетарианския ресторант до Витошка и дали успях да сготвя нещо в този дух :Р

random

1 Авг

***

Тъй като преди няколко дни без да искам изхвърлих слушалките си в един контейнер за боклук, а го установих ден по-късно ми се наложи днес да се сдобия с нови, защото заминавам на море с любимия. (да, обичам във влака да слушам музика, да обичам и на плажа да слушам музика, не държа да не спираме да си плямпаме през цялото време, което прекарваме заедно.) След като се отбих в магазина, от който се снабдявам със слушалки+преходник (комбинацията се оказа доста печеливша, защото до сега не са се разваляли, а ги губя. Дворецът на Дракона, damn you!) последните няколколо пъти, се отправих към най-близката книжарница с идеята да се сдобия с книжка за морето, като вече бях намислила 2-3 варианта. В крайна сметка се прибрах с „Вино от глухарчета“, която започнах още напът към вкъщи. Чуденката ми в случая е защо българските издателства печатат на дебела хартия с прекалено големи букви? Това ми направи впечатление още когато бях първи курс и писах някакъв assignment (не някакъв, ами лексикален, моля ти се… доста драматично беше) върху „Полет над кукувиче гнездо“ и в библиотеката имаше едно миниатюрно книжле на на английски. Което беше наистина миниатюрно в сравнение с моята тухла вкъщи.

След това пак съм срещала такива неща. Днес в книжарницата имаше издание 1984+Животинската ферма – огромно! А те и двете не са безумно големи книги. Сега ще кажете – да, ама българкият е много по-описателен от английски, следователно заема повече място. И аз ще се съглася. Но донякъде – разликите са прекалено фрапантни.

И все пак защо така се случва? Аз обичам да си нося книгите в чантичката… Ениуей, тъй като никой не оставя коментари в блога ми, въпросът ми просто ще зависи в пространствено-времевия континуум!

П.П. Много приятно се изненадах, когато английското издание на Enduring Love се оказа напечатано с любимия ми шрифт (Book Antiqua, I adore you!)

***

Иначе със Скункса поемаме към моренцето съвсем скоро, естествено не сме пропуснали и драмата, има си я, но е преодолима. В най-лошия случай ще прекараме седмица в селцето без външни дразнители. Което за мен е рай. Само да имаше едно барчИ на плажа, но нека не ставам нагла… Остава ми лееееко да подменя музиката в телефончето, за да е подходяща за пясък+вода+сол+секс+бири.

***

Тези дни пък, ходих да ми направят мънистата зарчета на обици и се похвалих на мацката, че досега от нета всичко ми е пристигало в очакваната форма и състояние. Груба грешка. Още на следващия ден, като напук, ми дойде последната поръчка, която трябваше да е това. А пристигна това:

обиците от зарчета

(втората снимка е на обиците от зарчета).

Teh end. Все пак, ако някой чете, може да остави коментар да се знае просто 🙂

P.S. Както виждате, отново сме с нов облик, който е летен. Избрала съм си и зимен, но има мнооого време за него 🙂

451

15 Юли

Дочетох си книжката, за която споменах в предишния пост. Още по средата й бях убедена, че запълва празното място в личният ми топ 3 (в който всички са равнопоставени). Другите две места се заемаха от „Полет над кукувиче гнездо“ и „1984“. Сега и „451 по Фаренхайт“ е там. Чуден е този Рей Бредбъри, за съжаление го пренебрегвах заради едни разкази, които четох преди време. Видяха ми се доста фантастични за моя вкус и не му обърнах внимание по-натам. Сега обаче, поради факта, че си спомням смътно само един от цял сборник с разкази, мисля да ги препрочета. В интернет пространството се въртят и ревюта на един друг негов роман (или пък повест?), с който смятам да се снабдя от Библиотеката (по-известна като Рисорса :Д, не звучи така възвишено като Библиотека Нордика, например, но ние си го обичаме ).

Така или иначе съм просто тотално изгубена в стила му, който за мен е най-близко до съвършенството от всичко, което съм чела (което не е безумно много, не се лъжете :D). Този човек така си играе с езика и възприятията, че те вкарва мнооого мнооого във филма (в книгата 🙂 ) И се чете леко, със затаен дъх.

Последното по темата, което искам да кажа е, че трите книги в топа ми имат много общо. Един човек (главният герой, мъж, защото жените са отврат) се бори със определена система, с която заобикалящите го са свикнали, някои леко недоволстват, но като цяло героят е сам срещу света. Някъде малко след средата на книжката стигнах до извода, че Гай ще бъде пречупен. Защото така стана с Уинстън Смит и най-доброто финално изречение в „1984“, така стана и с Рандъл (макар че той отприщи Нещо). Но изводът ми беше грешен. Което пък ми вдигна мнението за книгата още повече.