Archive | слънчево RSS feed for this section

random

1 Авг

***

Тъй като преди няколко дни без да искам изхвърлих слушалките си в един контейнер за боклук, а го установих ден по-късно ми се наложи днес да се сдобия с нови, защото заминавам на море с любимия. (да, обичам във влака да слушам музика, да обичам и на плажа да слушам музика, не държа да не спираме да си плямпаме през цялото време, което прекарваме заедно.) След като се отбих в магазина, от който се снабдявам със слушалки+преходник (комбинацията се оказа доста печеливша, защото до сега не са се разваляли, а ги губя. Дворецът на Дракона, damn you!) последните няколколо пъти, се отправих към най-близката книжарница с идеята да се сдобия с книжка за морето, като вече бях намислила 2-3 варианта. В крайна сметка се прибрах с „Вино от глухарчета“, която започнах още напът към вкъщи. Чуденката ми в случая е защо българските издателства печатат на дебела хартия с прекалено големи букви? Това ми направи впечатление още когато бях първи курс и писах някакъв assignment (не някакъв, ами лексикален, моля ти се… доста драматично беше) върху „Полет над кукувиче гнездо“ и в библиотеката имаше едно миниатюрно книжле на на английски. Което беше наистина миниатюрно в сравнение с моята тухла вкъщи.

След това пак съм срещала такива неща. Днес в книжарницата имаше издание 1984+Животинската ферма – огромно! А те и двете не са безумно големи книги. Сега ще кажете – да, ама българкият е много по-описателен от английски, следователно заема повече място. И аз ще се съглася. Но донякъде – разликите са прекалено фрапантни.

И все пак защо така се случва? Аз обичам да си нося книгите в чантичката… Ениуей, тъй като никой не оставя коментари в блога ми, въпросът ми просто ще зависи в пространствено-времевия континуум!

П.П. Много приятно се изненадах, когато английското издание на Enduring Love се оказа напечатано с любимия ми шрифт (Book Antiqua, I adore you!)

***

Иначе със Скункса поемаме към моренцето съвсем скоро, естествено не сме пропуснали и драмата, има си я, но е преодолима. В най-лошия случай ще прекараме седмица в селцето без външни дразнители. Което за мен е рай. Само да имаше едно барчИ на плажа, но нека не ставам нагла… Остава ми лееееко да подменя музиката в телефончето, за да е подходяща за пясък+вода+сол+секс+бири.

***

Тези дни пък, ходих да ми направят мънистата зарчета на обици и се похвалих на мацката, че досега от нета всичко ми е пристигало в очакваната форма и състояние. Груба грешка. Още на следващия ден, като напук, ми дойде последната поръчка, която трябваше да е това. А пристигна това:

обиците от зарчета

(втората снимка е на обиците от зарчета).

Teh end. Все пак, ако някой чете, може да остави коментар да се знае просто 🙂

P.S. Както виждате, отново сме с нов облик, който е летен. Избрала съм си и зимен, но има мнооого време за него 🙂

All summer long :P

13 Юли

След кратък, но мнооого релаксиращ душ решавам две неща – тази вечер ще се намажа само с любимото кремче за крака и ще си сложа новия ми парфюм на стикче, който се казва индианско лято (etsy, of course). Второто нещо, което решавам е да седна и да попиша тук, защото в последните дни се случват разни неща.

Като за начало – върнах се от чудно моренце-работа. Колегите, с които бях там бях виждала точно по веднъж. Добро момче и симпатичен чичко. Имахме дребни разногласия, разбира се, но мисля, че като цяло се сработихме. Честно казано нямам търпение шефът ми да попита как е минало и какви са ми впечатленията от мъжете, за да си изкажа супер компетентното мнение и да ги нахваля по разнообразни поводи. Естествено имаше драма на морето, но то е толкова естествено, колкото и да те опари медуза докато си във водата – с нищо не могат да ме изненадат (макар че малко се уплаших, дам). Обаче в крайна сметка имахме море на 10 минути пеша, имахме басейна на 2 минути пеша (бтв, хора как ходите по басейни, не ви ли смърди ужасно на белина?), ресторант със шведски маси за закуска, обяд и вечеря и кафене с бира и кафе. Не знам какво повече може да иска човек от живота? По време на пътуването обратно пък наваксах с една книжка, която мъча от много време (даже ме е срам да си я презапиша в библиотеката, че е за 5 пъти сигурно, а книжлето е сууупер малко).

Като стана въпрос за универса – всеки изпит от тази сесия е взет. Най-доволна съм от литературата, на която имам 5тица, не за друго, а защото беше изпит предизвикателство и го правих почти сама (с дребни подксазки от колежките). Подозирам, че е защото сънувах Асето* в нощта преди изпита. Сънувах още и Торгрим, който ми беше някакво другарче много близко, попитах го защо не иска да се оженим, а той ми отговори, че съм very cool eastern-european girl… и алармата ми звънна.

*Асето – сестра на близка приятелка от ученическите ми години (ехеее :Д), която завърши английска филология и сега ме снабдява с лекции, полезно инфо и т.н. Смеем си се като се заговорим, чудесна е тя. Както и Надето, оф корц (както казва тати)

Друго интересно от последните седмици е, че през септември започвам нещо много интересно! Сложно е, трудно е, май ще има много за вършене, но пък е вълнуващо, обучаващо и надявам се забавно. Пожелайте ми успех. 🙂

В автобуса, обратно към София пък ми хрумнаха няколко не особено революционни идеи, но пък полезни за мен самата. Затова ей сега ще има направя списък на някое хубаво листче и ще си го закача на видно място. Краен срок 1ви октомври :))) В този ред на мисли, приятелят, който ми лиспва най-много напоследък, е Калинка, което пък ми намирисва на някое посещение… :Р

За последно искам да кажа, че днес се изнервих на приятел, на който мислех, че никога няма да се изнервя. Уау, ениуей, стана ми щастливо като пописах тук. И пак ще пиша…

P.S. Ето го най-последното. Септември е месец с 2 яки концерта. Оставям на вас да познаете кои : ))

Be Bop a Lula

6 Апр

Искам просто да споделя колко адски добре се чувствам напоследък! Струва ми се някак важно, особено като го сравнявам с януари и февруари, които бяха у-жас-ни. Всичко върви мнооого много добре. Работата е супер-дупер яка, обучавах новите колеги, които са готини, да. Нищо, че са жени. Мисля, че ще се разбираме и ще си изкарваме весело. Особено когато дойде време за командировките в Албена и редуването на смени. Честно, вижда ми се перфектната работа това. Ааааадски доволна съм. И подозирам, че шефовете са доволни от мен, тъй като ме поканиха на поредното обучение на учители, за да го водя. Доволнаааааа. Иначе е супер лежерно и приятно, дори забравих умопомрачителната група, която водих. Чакам някои малки слънца да ми доведат в най-скоро време. Обсъждаме си летните ангажименти, обсъждаме цвета на тениските и се приема предложението ми да има женски модели за женската част на колектива. Изобщо – слънце грее там.

Колкото до университета – от началото на семестъра до миналата седмица просто умирах от скука и ми беше много тегава всяка минута прекарана там. Просто ми беше ужасно скучно (този семестър наистина имаме доста безинтересни неща), преподавателите ми се струваха мудни и некомпетентни (по някои от важните предмети са ни нацвъкали едни младички девойки, които са ужааааааасно притеснени и нямат много, да не кажа никакъв, опит с преподаване). Но днес бях на половината си лекции (сори, нямам сили да стоя в универса от 8:30 до 18:30)  и всичко ми се стори доста яко. Забавно, леко лежерно и приятно. А това ми е важно докато уча. Утре даже с кеф ще стана в 7, за да отида на педагогика. Мисля, че вече си избрах тема за изпита и ще трябва да му ударя едно ровене в библиотеката по темата, но няма да е точно сега :). За съжаление от средата на април започва периода с мнооогото презентации, протфолиа, асайнмънти и прочее лудории, но дори това не ме притеснява.

Скункса е мил и добричък, не ме ядосва много и си караме спокойно уикендите – разхождаме моя кучо и ритаме топка, излизаме в Южния и младежи ритат топка, а аз се препичам като гущерче и ми е гоооооотино. Ей така, ако може, цяла пролет да си живея, много ще съм доволна.

От материална гледна точка нещата също са доволни. Имам повечето предмети, които задължително имам Гледам си списъка с неща и повечето са само дреболии, които е просто въпрос на настроение да отида и да си купя. Е, има и няколко по-масивни айтема, но за тях ще чакам дарения или ще си събирам парички! Едното е нова филифонка – htc g1 – но затова ще чакам помощ от родителското тяло, все още не изкарвам толкова пари, за да си го позволя. Другото са супер яките суичъри, но за тях съм измислила точната дата на получаване – едно за теб и едно за мен .

Имах още някакви неща за казване, но е време да си пусна American Beauty, който не съм гледала. Да, не съм.

Хубавото време :)))

5 Апр

Лятото може все още да не е неоспорим факт, но и аз, и ти усещаме, че наближава. Защото по нашите географски ширини пролетта и есента са ужасно къси и обикновено тези преходни сезони траят дни. За мен пролетта има три фази – 1. Цял съботен ден да съм навън, наоткрито и да не се сетя, че съществуват заведения, 2. Биричка на полянка (което вече е незаконно, за съжаление) и 3. Къси гащи (за които незнайно защо аз не се престрашавам). Резултатът засега е 1 от 3, но подозирам, че съвсем скоро ще променя това.

Лятото, за разлика от пролетта, има доста повече фази, които не се наемам да подреждам по ред на номерата, а само ще спомена.

1. Имам тен. (който е факт след съботния ден навън, особено на лицето)

2. Разговорите за морето вече не са мечти, а планове (вярно, че планирах със шефа и колегите ми, но все пак изкарване на кинти+ море ми се вижда доста яко).

3. На кучо му текат лигите като от чешма.

4. Цял ден не се сещам да ям, а вечер си правя голяма огромна салата.

5. Мохитото ме зове зловещо, зловонно (последно го сложих само заради хубавата алитерация)

6. Излизам с влажна коса

7. Спя на отворен прозорец

И още и още и още, но вече не ми се говори за това.

Ерик си има нов смешен приятел. Казва се Хектор и е черно-бяло хъски на 3 месеца и половина. Собственост е на Марио от квартала. Двамата много си играха и скачаха и се бориха, но понеже Хектор е бебе и не може да се защитава сам, още преди Ерик да го е настигнал и да му е бил една лапа, се разквичава. Много е смешен!!! И се крие зад краката на стопанина си, и лежи по земята и не му се става, и се качва на конче на гърба на Ерик. А Ерик го настъпва където свари, ближе му ушичките и цялата глава, точи лигички, подритва го, гони го, хъмпва го доста сериозно, после покровителствено сяда и се изпъчва, а малкия сяда пред него и се опитва да се пъчи и той. Накрая аз взимам малчото на ръце и го мачкам, а Ерик ревнува и скача по мен и си иска играчката-бебе.

Сега всички сме щастливи и уморени, а аз си имам супер яка нова чанта, подарък от Скункса за рожден ден на мен. Пор Любезен каза, че е супер кют, като бебе панда 😀

В петък вечерта пък правих секс, слушайки HIM. Доста гей 😀

И последна мъдрост от репертоара на Пор Любезен – „Да циклиш в ласт.фм в неделя сутринта, вместо да изтрезняваш в силните ръце на някой скандинавски викинг (?!), е доста… мизаръбъл.“

Весел уийкенд, приятелчета :

Точно така започва всеки ден

14 Февр

Като за начало да се похваля – взех си фонологията е 3.17. Доволна съм много, само не разбрах как колежката, чиято работа е почти същата като моята (заедно ги писахме) има 4 и нещо. Но абсолютно не ми пука, защото още 2 години няма да се сещам за фонолгоия (до държавния изпит). Испанския също си го взех със 6, доволна съм, Английска литература 19-20век мина, писахме там, мазахме, подозирам, че и този ще го взема. Остана само морфологията в петък, но за там не съм почнала да уча. Има време, има… Така както го смятам – като свърши сесията и идва пролет, поне в душичката. А и някак си знам, че по-студено няма да става – само по-топло и по-морско.

Два дни поред ми започнаха по един и същи начин, с говорене по телефона и с ментов чай. Повтарят ми се дните, мда.

Другото напоследък е, че съживих леко онлайн връзката си с Люси, който е преживял някакви промени и е станал супер позитивен (в сравнение с преди) и аз някак си много виждам един хепи енд за него и възлюбената му, но има време, тя още не се е усетила (цун, възлюбена на Люси). Току що разбрах, че ще е много хубаво, ако се съберат и апелирам към това. Някаква вътрешна радост ме обзема, странно е.  Радвам се и за колежката и нейният нов възлюбен (знаех си, че така ще стане) и за Злати и нейните излияния във фейсбуук относно любовта. За още някой се радвах, но не помня вече.

Ениуей, честит Трифон Зарезан, пожелавам много вино да има в чашите. Честит и св. Валентин, който аз не мразя и не празнувам, защото половинката не празнува. Но не споделям общото мнение, колко е ужасен. Любовта действително не се показва само един ден годишно, но какво пречи още един, който влюбените да си  направят специален? А и изобщо не виждам къде е проблема да се съчетаят двата празника – на мен лично идеята кръчма-с-приятели-манджа-вино-вино-вино-целувки-вино-вино-секс-вино-вино-секс-спане не ми се вижда никак лоша. Моята теория е, че моя възлюбен празнува само празници, по повод които може да се събере с другарите и да пийват.Явно аз нещо съм сбъркана, че от време на време ми е романтично настроението 😀 Ето един линк с 10 причини да мразим Св. Валентин, да се радват хейтърите.

Последен параграф за ЧРД на Ивана (кака най-прекрасна на света); Ники и Теди! Живи, здрави, обичани и щастливи 🙂

Хубавко =)

6 Февр

Слънцето дойде, а с него и доброто настроение!!! Чета си бавно и спокойно записките по литература, браузвам си нета за допълнително инфо и хапвам шоколадови баклавички. С Ерик взаимно се дебнем – аз го дебна да задреме и да му капя капки за уши, той ме дебне да отворя хладилника и да намаже някаква храна (но не го огрява; пак се опитваме да го приучим да яде гранули, за сега не особено успешно.). Той ми се сърди като му капя в ухото и вече ми се налага да крия шишенцето докато се приближавам. После идва при мен, гледа ме жално и обвинително и ми ляга на леглото. Аз не го спирам, защото ми е мъчно, че го тормозя и той като човече си слага главата на възглавницата.

Апаратът ми се е прецакал и колкото и батерии да смених все не са му достатъчно и не се включва. Само примигва тъжно със синьото си око преди пак да заспи. Но може би е добър повод да си събера парички за някой нов по-хубав. Макар че като се замисля, май нямам нужда, аз снимам само за спомен, а за това не трябват хай-тек чудеса. Сапунерката си ми беше достатъчна, а и много си я обичах, защото беше HP. Имам непреодолима страст към HP незнайно защо. Искам и новия ми ноутбуук да е HP, но още няма да ме огрее.

Вчера почиствах градинката пред блока. Изхвърлих 3 чувала с боклуци и пак е кочина – само половината е почистена от едрите отпадъци, а навсякъде е осеяно с гадни фасове. Поне под моя си прозорец ги поизчистих, защото като си го отворих вчера на хубавото временце и погледнах надолу ми стана много криво и гнусно.

Иначе ми се облича нещо весело и лятно. Засега постигам лятното с един смешен жълт лак на ноктите, но имам чудна чудна идея за дебелия ми чорапогращник. Усмихнато, слънчево и спокойно – такива са вчера и днес. И всички дни от тук насетне!