Архив | интересни времена RSS feed for this section

All summer long :P

13 Юли

След кратък, но мнооого релаксиращ душ решавам две неща – тази вечер ще се намажа само с любимото кремче за крака и ще си сложа новия ми парфюм на стикче, който се казва индианско лято (etsy, of course). Второто нещо, което решавам е да седна и да попиша тук, защото в последните дни се случват разни неща.

Като за начало – върнах се от чудно моренце-работа. Колегите, с които бях там бях виждала точно по веднъж. Добро момче и симпатичен чичко. Имахме дребни разногласия, разбира се, но мисля, че като цяло се сработихме. Честно казано нямам търпение шефът ми да попита как е минало и какви са ми впечатленията от мъжете, за да си изкажа супер компетентното мнение и да ги нахваля по разнообразни поводи. Естествено имаше драма на морето, но то е толкова естествено, колкото и да те опари медуза докато си във водата – с нищо не могат да ме изненадат (макар че малко се уплаших, дам). Обаче в крайна сметка имахме море на 10 минути пеша, имахме басейна на 2 минути пеша (бтв, хора как ходите по басейни, не ви ли смърди ужасно на белина?), ресторант със шведски маси за закуска, обяд и вечеря и кафене с бира и кафе. Не знам какво повече може да иска човек от живота? По време на пътуването обратно пък наваксах с една книжка, която мъча от много време (даже ме е срам да си я презапиша в библиотеката, че е за 5 пъти сигурно, а книжлето е сууупер малко).

Като стана въпрос за универса – всеки изпит от тази сесия е взет. Най-доволна съм от литературата, на която имам 5тица, не за друго, а защото беше изпит предизвикателство и го правих почти сама (с дребни подксазки от колежките). Подозирам, че е защото сънувах Асето* в нощта преди изпита. Сънувах още и Торгрим, който ми беше някакво другарче много близко, попитах го защо не иска да се оженим, а той ми отговори, че съм very cool eastern-european girl… и алармата ми звънна.

*Асето – сестра на близка приятелка от ученическите ми години (ехеее :Д), която завърши английска филология и сега ме снабдява с лекции, полезно инфо и т.н. Смеем си се като се заговорим, чудесна е тя. Както и Надето, оф корц (както казва тати)

Друго интересно от последните седмици е, че през септември започвам нещо много интересно! Сложно е, трудно е, май ще има много за вършене, но пък е вълнуващо, обучаващо и надявам се забавно. Пожелайте ми успех. 🙂

В автобуса, обратно към София пък ми хрумнаха няколко не особено революционни идеи, но пък полезни за мен самата. Затова ей сега ще има направя списък на някое хубаво листче и ще си го закача на видно място. Краен срок 1ви октомври :))) В този ред на мисли, приятелят, който ми лиспва най-много напоследък, е Калинка, което пък ми намирисва на някое посещение… :Р

За последно искам да кажа, че днес се изнервих на приятел, на който мислех, че никога няма да се изнервя. Уау, ениуей, стана ми щастливо като пописах тук. И пак ще пиша…

P.S. Ето го най-последното. Септември е месец с 2 яки концерта. Оставям на вас да познаете кои : ))

Advertisements

lately…

11 Ян

Дни наред се каня да напиша някой много мрънкащ пост. За това как бях в болница на Коледа, за това как кучето ми се разболя, после си удари лапата на леда и хвана възпаление на горните дихателни пътища, за грандиозната драма със Скункса, за много много рев, за гадния универс и неприятните колеги и за най-новата ми параноя и за още доста неща.Но няма да напиша, защото нещата изглежда се подобряват 🙂 Вчера беше една хубава вечер с каките, със стари познати, с Кирчо и Ники (които направо ме изумиха каква чудесна двойка са, от толкова време ги познавам и чак сега го виждам), със безалкохолни коктейлчета и т.н. и т.н.

А предишната вечер пак беше хубава, skunks in my arms, който не ме оставя да заспя, за да мисля думи с Х. Изобщо красота.

А тази вечер писах ли, писах асайнмънт по фонология , даже имам още малко. И съм си взела Animal Farm от библиотеката. Леле колко е яко в нашата библиотека, искам да живея там 😀

Лека вечер от мен, аз съм тук, не съм избягал 😀

The lord of the kids!

23 Септ

Вчера се върнах от първия си истински работен ден като ментор в Центъра по творческо обучение и много много ми се иска да напиша за там.  Обаче вчера се прибрах, теглих си един бърз душ и излязох да се похваля на хората. И се прибрах почти умряла, хиихи.  И така

подаръкът от колегите

подаръкът от колегите

Ден 1.

Аз и Дамян (Ментор 1) се црещаме с мениджъра Йош., който с неговата много симпатична Шкода фабия* ни кара до Мястото. Пихме кафе, после децата дойдоха, ние ги посрещнахме, раздадохме рециклирани тетрадки и химикалки, баджове с имената и ключове от шкафчетата и ги пратихме да се настаняват. После пихме кафе. Когато децата се оправиха имахме време на отборите (аз и Мартин водехме Еко-борче (по-малките), а Дамян – Лешник), в което беседвахме за работата в екип, рисувахме герб на отбора и т.н. Последваха игрите за сплотяване на колектива и за опознаване, като тази за сплотяване ни се получи наистина много добре, децата много я харесваха 🙂 По някое време имаше обяд, плоодове, спорт и вечера, в този ред, през около 2 часа, които запълвахме с горе изброените неща. След вечерята беше време аз и Мартин да си тръгваме, а Дамян и Иглика да останат при децата за нощта. По принцип трябваше да центъра да ни смъкне един от шефовете, но той се разболя и не успя да дойде. И така – ние, нахлупили по един сигнално жълт дъждобран, се отправихме през пороя към спирката на автобуса с. Лозен – Окръжна болница. За щастие един представител на БЧК, с който се запознах същата сутрин ни качи на колата си и ни закара до спирката (която си е на едно поне 15 минути път, в дъжд!). После не е интересно – бръм-бръм-бръм и се прибрахме.

Ден 2, 06:00

В седем и половина трябва да съм на уреченото място, а преди това трябва да изведа кучо. Лошо, няма време. Освен всичко се и успивам с 20 минути и кучо получава само 10 минутна сутрешна разходка. Пристигам бодра и свежа на ъгъла и чакам да се появят Сашо и Мартин и да ме качат до горе. След 20 минути закъснение виждам Сашо, качвам се в колата и отиваме към Мартин, който и той нещо се мотае и изобщо много закъсняваме. Децата обаче плюскат яко кифли и не са и забелязали, че ни няма. После ги занимаваме с други неща – изнесох им лекция за Земята, стреляхме с въздушна пушка (и аз, и аз), спортувахме, като през цялото време ми беше връчен един фотоапарат да щракам. По някое време го дадох на момчетата и мислех, че са се снимали един друг, но не би – после разгледах няколко снимки на собствения си задник (това ми напомня как преди стрелбата момчетата ме питаха може ли да играят футбол и баскетбол и бяха супер досадни и аз почти извиках „Сега няма да си играем с топките“, което беше последвано от 5 минутен смях). Момчетата се опитаха да ме изнервят с разни обръщения като „госпожо“. „лельо“, „даскалице“ и т.н., за които подозирам, че Дамян ги е подучил, но правих обиколки на игрището и им мина мерака да се гаврят с the Lord of the kids (както ме наричаше Стефан, най-забавният 🙂 ) Още, още, още неща и стана време за спане. Девойките бяха сравнително послушни и си говориха на тъмно, докато момчетата изобщо не искаха и не можеха да заспят. Поне докато Мартин не конфискува 3 псп-та и един айфоун (с 2 пъти трошен дисплей). И както на нас не ни се спеше, така разцъкахме псптата (аз не много, че не се справих, но нали). Междувременно налазих и служебния ноутбуук на мениджъра и всичко беше чук. Докато не стана време за спане и не усетих, че възглавницата ми е камък. Дори не бях предполагала, че може да се направи толкова твърда възглавница, УЖАС!

Ден 3.

Закуски,  глупости, интересни упражнения по себеизразяване, малко дискусия за 22 септември, малко обяд и краен тест, избор на победителя, който ще отиде в Space Camp Turkey, и чакане на автобус, разменяне на телефони и скайпове от страна на децата и получаване на пари от моя и на Мартин страна. Освен това всяко детенце получи по две принтирани снимки от лагера, на които измисляхме разни интересни заглавия, а междувременно колегите ме изненадаха като направиха и на мен ихихихихи. Закачам си ги на корковата дъска и се радвам 🙂

Заключение: Адски доволна съм от цялата работа, дните минават много бързо и леко, децата са умни и възпитани, а освен това и забавни. Колегите също са готини и забавни. Не работа, ами забавление! И добри пари, да.

П.П. Ще ме включат в обучението на учителите. Аз, второкурсничката, ще показвам упражнения на учители с н-броя години стаж и ще ги коригирам как трябва да преподават на децата!

* това ми напомня да споделя, че ако някой ми подари подобна количка, пак мога да се прежаля да изкарам книжка, т.е. вече не важи само за Минито.

Празнично малко :)

16 Септ

Когато татко се прибира след (дълго) отсъствие вкъщи става адски спокойно. Когато много време всички сме наоколо или когато него го няма сме едни нервни всички и се караме и си викаме. Но когато той се прибере от някъде става едно… семейно. Моето настроение към тях (тати, мама, Лети и Ники. И Ерик, да) винаги е било като за племето, а сега беше семейно. Татко и Ерик се разходиха един друг, първият е на кухненската маса с лаптопа и новия си PDA (винаги съм се смяла на начина, по който супер детски се радва на всякакви нови джаджи и по цял ден си се занимава с тях) и качва интересности, и снима, и звъни. А кучо му е легнал в краката и се радва (той най-много обича тати и сестра ми, нищо, че е мое куче грррр), но диша тежко и учестено, защото е тичал много. И му тече малка голяма лигичка (да, не е честно само на него да позволявам да ме лигави, ще се поправя хихи). Лети прави пълнени чушки и пита мама дали е сигурна, че е ориза е достатъчно. А мама се врътка около тримата, но е много доволна от първия истински учебен ден. За първа година е така, нищо че нямат служебни лаптопи. И си дрънкат глупости и се смеят. Смешки. Ники го няма в цялата схема, не се е прибрал още.

А аз влизам и ги гледам. И така ме радват. Редко щастие е това.

А вчера след като всички заспаха и аз престанах да чета*, се омотах в одеялото си и застанах на отворения прозорец. Първо слушах третата The Unforgiven, после Still waters run deep, а най-накрая само вятъра. И беше студено и хубаво. После легнах и гушках малкия скункс. И спах дълбооооооко.

* През цялото време докато чета книжката си мисля за Надето, защото още докато ходехме на учи;ище, в един час (физика?!) тя ми я показа, а аз малко я зачетох. И по този повод я каня като се върне от Лондъъъън да пием по нещо топло някъде на топло.

И хубаво се получи, Вила Инкогнито свръшваше с въпрос дали смяната на сезоните не единственото нещо на което трябва да се обръща внимание. И аз обръщам.