Архив | август, 2009

random

1 Авг

***

Тъй като преди няколко дни без да искам изхвърлих слушалките си в един контейнер за боклук, а го установих ден по-късно ми се наложи днес да се сдобия с нови, защото заминавам на море с любимия. (да, обичам във влака да слушам музика, да обичам и на плажа да слушам музика, не държа да не спираме да си плямпаме през цялото време, което прекарваме заедно.) След като се отбих в магазина, от който се снабдявам със слушалки+преходник (комбинацията се оказа доста печеливша, защото до сега не са се разваляли, а ги губя. Дворецът на Дракона, damn you!) последните няколколо пъти, се отправих към най-близката книжарница с идеята да се сдобия с книжка за морето, като вече бях намислила 2-3 варианта. В крайна сметка се прибрах с „Вино от глухарчета“, която започнах още напът към вкъщи. Чуденката ми в случая е защо българските издателства печатат на дебела хартия с прекалено големи букви? Това ми направи впечатление още когато бях първи курс и писах някакъв assignment (не някакъв, ами лексикален, моля ти се… доста драматично беше) върху „Полет над кукувиче гнездо“ и в библиотеката имаше едно миниатюрно книжле на на английски. Което беше наистина миниатюрно в сравнение с моята тухла вкъщи.

След това пак съм срещала такива неща. Днес в книжарницата имаше издание 1984+Животинската ферма – огромно! А те и двете не са безумно големи книги. Сега ще кажете – да, ама българкият е много по-описателен от английски, следователно заема повече място. И аз ще се съглася. Но донякъде – разликите са прекалено фрапантни.

И все пак защо така се случва? Аз обичам да си нося книгите в чантичката… Ениуей, тъй като никой не оставя коментари в блога ми, въпросът ми просто ще зависи в пространствено-времевия континуум!

П.П. Много приятно се изненадах, когато английското издание на Enduring Love се оказа напечатано с любимия ми шрифт (Book Antiqua, I adore you!)

***

Иначе със Скункса поемаме към моренцето съвсем скоро, естествено не сме пропуснали и драмата, има си я, но е преодолима. В най-лошия случай ще прекараме седмица в селцето без външни дразнители. Което за мен е рай. Само да имаше едно барчИ на плажа, но нека не ставам нагла… Остава ми лееееко да подменя музиката в телефончето, за да е подходяща за пясък+вода+сол+секс+бири.

***

Тези дни пък, ходих да ми направят мънистата зарчета на обици и се похвалих на мацката, че досега от нета всичко ми е пристигало в очакваната форма и състояние. Груба грешка. Още на следващия ден, като напук, ми дойде последната поръчка, която трябваше да е това. А пристигна това:

обиците от зарчета

(втората снимка е на обиците от зарчета).

Teh end. Все пак, ако някой чете, може да остави коментар да се знае просто 🙂

P.S. Както виждате, отново сме с нов облик, който е летен. Избрала съм си и зимен, но има мнооого време за него 🙂