Архив | юли, 2009

451

15 Юли

Дочетох си книжката, за която споменах в предишния пост. Още по средата й бях убедена, че запълва празното място в личният ми топ 3 (в който всички са равнопоставени). Другите две места се заемаха от „Полет над кукувиче гнездо“ и „1984“. Сега и „451 по Фаренхайт“ е там. Чуден е този Рей Бредбъри, за съжаление го пренебрегвах заради едни разкази, които четох преди време. Видяха ми се доста фантастични за моя вкус и не му обърнах внимание по-натам. Сега обаче, поради факта, че си спомням смътно само един от цял сборник с разкази, мисля да ги препрочета. В интернет пространството се въртят и ревюта на един друг негов роман (или пък повест?), с който смятам да се снабдя от Библиотеката (по-известна като Рисорса :Д, не звучи така възвишено като Библиотека Нордика, например, но ние си го обичаме ).

Така или иначе съм просто тотално изгубена в стила му, който за мен е най-близко до съвършенството от всичко, което съм чела (което не е безумно много, не се лъжете :D). Този човек така си играе с езика и възприятията, че те вкарва мнооого мнооого във филма (в книгата 🙂 ) И се чете леко, със затаен дъх.

Последното по темата, което искам да кажа е, че трите книги в топа ми имат много общо. Един човек (главният герой, мъж, защото жените са отврат) се бори със определена система, с която заобикалящите го са свикнали, някои леко недоволстват, но като цяло героят е сам срещу света. Някъде малко след средата на книжката стигнах до извода, че Гай ще бъде пречупен. Защото така стана с Уинстън Смит и най-доброто финално изречение в „1984“, така стана и с Рандъл (макар че той отприщи Нещо). Но изводът ми беше грешен. Което пък ми вдигна мнението за книгата още повече.

Advertisements

All summer long :P

13 Юли

След кратък, но мнооого релаксиращ душ решавам две неща – тази вечер ще се намажа само с любимото кремче за крака и ще си сложа новия ми парфюм на стикче, който се казва индианско лято (etsy, of course). Второто нещо, което решавам е да седна и да попиша тук, защото в последните дни се случват разни неща.

Като за начало – върнах се от чудно моренце-работа. Колегите, с които бях там бях виждала точно по веднъж. Добро момче и симпатичен чичко. Имахме дребни разногласия, разбира се, но мисля, че като цяло се сработихме. Честно казано нямам търпение шефът ми да попита как е минало и какви са ми впечатленията от мъжете, за да си изкажа супер компетентното мнение и да ги нахваля по разнообразни поводи. Естествено имаше драма на морето, но то е толкова естествено, колкото и да те опари медуза докато си във водата – с нищо не могат да ме изненадат (макар че малко се уплаших, дам). Обаче в крайна сметка имахме море на 10 минути пеша, имахме басейна на 2 минути пеша (бтв, хора как ходите по басейни, не ви ли смърди ужасно на белина?), ресторант със шведски маси за закуска, обяд и вечеря и кафене с бира и кафе. Не знам какво повече може да иска човек от живота? По време на пътуването обратно пък наваксах с една книжка, която мъча от много време (даже ме е срам да си я презапиша в библиотеката, че е за 5 пъти сигурно, а книжлето е сууупер малко).

Като стана въпрос за универса – всеки изпит от тази сесия е взет. Най-доволна съм от литературата, на която имам 5тица, не за друго, а защото беше изпит предизвикателство и го правих почти сама (с дребни подксазки от колежките). Подозирам, че е защото сънувах Асето* в нощта преди изпита. Сънувах още и Торгрим, който ми беше някакво другарче много близко, попитах го защо не иска да се оженим, а той ми отговори, че съм very cool eastern-european girl… и алармата ми звънна.

*Асето – сестра на близка приятелка от ученическите ми години (ехеее :Д), която завърши английска филология и сега ме снабдява с лекции, полезно инфо и т.н. Смеем си се като се заговорим, чудесна е тя. Както и Надето, оф корц (както казва тати)

Друго интересно от последните седмици е, че през септември започвам нещо много интересно! Сложно е, трудно е, май ще има много за вършене, но пък е вълнуващо, обучаващо и надявам се забавно. Пожелайте ми успех. 🙂

В автобуса, обратно към София пък ми хрумнаха няколко не особено революционни идеи, но пък полезни за мен самата. Затова ей сега ще има направя списък на някое хубаво листче и ще си го закача на видно място. Краен срок 1ви октомври :))) В този ред на мисли, приятелят, който ми лиспва най-много напоследък, е Калинка, което пък ми намирисва на някое посещение… :Р

За последно искам да кажа, че днес се изнервих на приятел, на който мислех, че никога няма да се изнервя. Уау, ениуей, стана ми щастливо като пописах тук. И пак ще пиша…

P.S. Ето го най-последното. Септември е месец с 2 яки концерта. Оставям на вас да познаете кои : ))