Archive | декември, 2008

Окритие!!!

17 Дек

78480Открих, че се мисля за много яка, а всъщност не съм 😀 Учудващо съм доволна от констатирането на този факт, защото ме възспира от много идиотщини.
И трябва да си спомням да не подновявам общуване с хора, които са ме дразнели преди. Вероятността пак да се случи е потресаваща1!!!!

Искам!

6 Дек

Понеже си разглеждах буукмарките в папка IWANT!, предлагам кратък списък с неща, които можете да ми подарите, защото ви забавлявам с моя блог. Или по друга причина:

1. Суичър (ще съм доволна със сивия)

2. Панталонче (светличко)

3. Пижама

4. Тениска(тази със Silent but deadly):

5. Terrorist teapot:

6. 2x Чашка:

7. Будилник:

8. Drip clips:

И сега спирам до тук, защото изникнаха по-важни неща. За последно да кажа, че искам бяла тениска с голямо лого на Firefox. Но мисля за нея сама да се спонсорирам :D. Другото оставям на вас ихихих.

Сладкий Сон

5 Дек

Един много мил линк . Мисля си как искам да съм малка и пухкава и разни хора да умират от кеф, когато ме гушкат и да ме снимат докато се излежавам по дивани и легла.

Но за момента не съм huggable, едвам се движа и драйфам.

Иначе изкарахме един приятен ден в Ихтиман по работа. Учудена съм колко адски готино училище имат там. Навсякъде с нова дограма, всичко новичко и чистичко. Фанфарен оркестър имат, нещо като зала за презентации, абе красота. А една от стаите на малките (единствената, в която успях да вляза) беше най-хубава стая за обучение, която съм виждала – бледо жълти стени, едни малки симпатични чинчета за двама в светло зелено и светло жълто. И все пак чинчетата бяха достатъчно големи да си разпростреш моливи, химикалки, лепила и всякакви работи. И хубава подредба, като уърк шоп. Заедно с лаптоп и проектор.

Очевидно нещата доста са се променили или проектите по интеграция на ромското население (в Ихтиман процента на ромите е доста голям) дава бая субсидии. Така или иначе, в класа, в който влязох ромските деца се справяха доста по-зле от останалите. Да не говорим, че закъсняха, което за второкласник ми е неприемливо.

Друго впечатление да изразя – едната от учителките казваше някои думи с доста грешно ударение и чух няколко от децата да казват същите думи със същото ударение. Не е хубаво така. А едното ромско момиченце казваше доста особено „л“, което е характерно за ромите, но е грешно произношение на български. Никой не му направи забележка. Все си мислех, че освен на правопис, трябва да ги учат и на правоговор. Иначе учителките бяха много симпатични и ако изключим горните забележки, свършиха чудесна работа 🙂

И последно впечатление, този път от началното училище на Ихтиман (което определено не е с толкова добра база) – бяхме в час по физическо и имаше момченце, което леко накуцваше. Попитах учителката дали е добре, тя каза, че заради някаква операция на крачето куца и всеки път преди часа учителката му казва, че може да не играе, ако иска, но то упорито си играе и се движи. Което прави чудесно впечатление на фона (леле тоя английски ме побърка, написах пхона 😀 ) на затлъстяващото младо поколене 🙂

Изобщо стори ми се, че в Ихтиман живеят едни много весели дечица и никак не им е зле. И струва ми се, че от цялата работа, която вършим в Центъра има смисъл.

Контрасти

2 Дек

Вторник този семестър се явява като работния еквивалент на неделя. На лекции съм от 8 до 18. Почваме с семинар по Романтизъм, после по Английска литература 20ти век, после семинар по морфология и накрая четири (4!!!) часа испански.

8:15

Имаме абсолютно най-готиния преподавател по Романтизъм. Не си представям по-добър преподавател по литература. Даже ще му кажа името, за да се знае – Любо Терзиев. Даже и стихосбирка издаде наскоро, която за съжаление все забравям да си купя, но скоро ще поправя грешката си. Толкова артистичен е и толкова прекрасен. През втория или третия семинар, когато коментирахме първата книга от „Пътешествията на Гъливер“ или по-точно частта, в която Гъливер се събужда легнал и завързан с много въжета в страната на лилипутите, г-н Терзиев толкова искаше да си представим нещата точно както са били, че най-необезпокоявано легна на катедрата си и четеше откъса легнал. Като Гъливер. Всяко изречение, което ни прочете или изобщо каже е изпълнено с толкова артистичност и любов… Страхотен е. Някои от сцените се опитва да разиграва и с нас, но не успява, защото толкова му харесва да ги чете сам. А и проблем е, че все пак е 8 и 15 и ние сме толкова заспали, че мисълта ни тече прекалено бавно за творческа дейност.

Другото чудесно е, че с ужасно позитивно настроение към книгите, които изучаваме. За почти всички казва колко са гениални и макар че сега, като предавам думите му звучи супер изкуствено, той го казва адски убедено и наистина открива гениалност в тях. И това е правилното отношение на преподавател по литература, защото, честно, прииска ми се да прочета всички, всички книги, които той изобщо споменава през упражненията ни.

Веднъж спомена, че съпругата му е художничка. Говореше за нея, като за най-прекрасния човек, но не с някакво тъпо възхищение, а абсолютно осъзнато, че тя е с-т-р-а-х-о-т-н-а. Днес пък каза, че има две котки, едната от които винаги гледала всичко много учудено. И си ги представих (него, съпругата му и котките им) като страшно готино семейство. Излязло от филм сякаш, макар че не се сещам кой е филма.

За съжаление после става:

10:15

И дружно се строяваме за упражнение по другата литература. Преподавателят ни идва към 11 без нещо. Колегите ми го харесват и аз ги разбирам – миличък е и се прави на ударен, когато никой не си е чел книгите. Но на мен не ми харесва. В един от часовете ни този семестър, най-невъзмутимо каза, че мрази всички произведения, които изучаваме през този курс. Това отношение ли е? Разбирам, че е адски доста вярващ християнин и че изнасилванията, убийствата и други мръсни постъпки не му харесват, но все пак това е литература. И все пак я преподава на студенти (= млади, жадни за знания и отворени към всичко, примерно). Мен лично не ми влияе неговото мнение за романите, разказите и поемите (Kew Gardens <3), обаче имам колеги, които съвсем нямат собствено мнение. И няма да прочетат нито една от книгите, за които той е казал, че са ужасни (а той за всичките го казва).

Освен това е толкова апатичен докато се упражняваме. Някой чете презентация на нещо си, свалена от интернет, монотонно, никой не слуша, а самият той – подпрял глава на катедрата се рее в собствения си свят. Днес когато разпределяше презентациите, нарочно си избрах тази за садистичния герой, който му се струвал отвратителен. Аз пък искам да ми е интересно, докато се ровя в интернет. 🙂

Другия контраст е между две преподавателки по езици. Първият семестър – Вяра Калфина по латински и сега една девойка/дама по испански.

Та… Вяра беше чудесна. С прекрасно произношение, достатъчно висок глас и безкрайно голяма обща култура. И беше сууууупер пич. Когато се случваше да чакаме колеги си говорихме почти като приятели. Много сладка. Наред с латинската граматика и лексика ни разказваше за живота на древните латинци:Д, разни интересни исторически случки свързани с крилати фрази и т.н. Т.е. при нея освен, че научихме латински (колкото е възможно за един семестър) се ориентирахме и в обстановката, по времето когато езикът все още се е говорил. И да, беше ни безкрайно приятно да имаме латински. Пак беше по 4 часа и беше супер. Наред със всичко Вяра беше направила и следното упражнение – имаш думички, всяка от които ти е дадена на румънски, френски, италиански и испански. И познаваш как е на латински. Звучи супер елементарно и като упражнение за малки дечица, но беше интересно и полезно. Правеше и асоциации със старогръцки и още хиляди супер яки неща. Стимулираше всеки проблясък на мисъл и желание за наука в закърнелите ни от следизпитна ваканция мозъци.

А сега… тоя испански направо ме трови. Първия път като отидох преподавателката написа около 50 думи, от които даде значението на 2. И горката говори толкова тихо, че изобщо не се чува. По тази причина не знам и как се произнася онзи звук между б и в. Не видях просто. Нито чух. Изобщо доста странен модел на преподаване има. Същия ден взехме и неопределителните членове, които както сигурно много хора знаят са например:

la gitara – за единствено число и

las gitaras – за множествено.

Аз в цялата си лигня все пак направих връзката с нещо познато и съвсем простовато и шеговито попитах „Ами las vegas? Има ли дума la vega, след като Лас Вегас звучи като множественото й число“. Тя ме изгледа тъпо и каза „Не. Или поне не се сещам“. Аз временно се съгласих с нея, като се се почуствах и като пълен идиот, който дрънка несвързани неща, но тя дори не оцени моя логически ум, защото, да! лас вегас звучи точно като множествено число. После проверих в интернет на 3 места и се оказа, че дума la vega има и las vegas получава наименованието си защото съответства на географското му положение. В същия час пък Миша направи връзката между правилата за ударенията в латинския и испанския и попита все пак, по-мъдрата дали е така както тя си го мисли, но не знаеше. Това е окей, просто на фона на преподавател като Вяра Калфина, изглежда тъпо. Ние не сме свикнали да ни казват „Не знам!“.

П.П. Някой път ще разкажа и за други преподаватели, за които съм си намислил, стига да има кой да чете :Р