Архив | октомври, 2008

Лични работи.

23 Окт

Искам да си разкажа историята. Когато бях десети клас (преди 4 години) милите ни учителки (Станимира Манолова – БЕЛ и Рада Синадинска – Английски) организираха поредната екскурзия, което правеха поне 2 пъти годишно. Този път дестинацията беше Охрид и Скопие, а ние бяхме много много задружен клас и всички вкупом се навихме да отидем.

Обаче моя милост нямаше международен паспорт и дори лична карта. И хайде с мама и с тати до районното за важните документи. Всъщност първо с мама до фотото за чисто новички снимки. Следващите четири стъпки се случват в рамките на 3-4 дни.

Първи опит. Мила усмивка, красива физиономиия. Снимат ме, аз доволна, след известно време отиваме за снимките – ами, то негативите нещо са се прецакали. Ще ви снимаме пак.

Втори опит. Леко пресилена усмивка, но все пак прилична физиономия. Взимаме снимките, всичко е щастливо, отиваме до районното. „Ами те тези снимки не стават, не са подходящ формат“

Трети опит не е точно опит, снимаха ни в училище за баджове, много тъпа снимка.

Четвърти опит. Аз много бясна и много грозна отивам да се снимам. Дигитални технологии, глупости, али бали. Покъртителна снимка!!! Не съм сигурна, че има човек на земята, който все пак изглежда поне прилично с по-грозна снимка. но пък беше точните размери, затова с нея си остана личната ми карта. А на нея изглеждаше поне 3 пъти по-зле.

И тъй, аз четири години брах срам всеки път щом някой ми погледне картата. От приятели я криех дори. Ужасна наистина.

И днес си получих новата!!! С хубава снимка (аз си се харесвам, с нея ми е студентката книжка, студентската карта, картата за библиотеката на катедрата и нея съм подарила на Рицар). И съм много много доволна.

Единственото което ми липсва е супер якия номер, който имах на предишната 188188*8*. (звездичките са тайни цифрички, за всеки случай нали). Сега е някакъв гаден, но хубава снимка > хубав номер.

И така.

Advertisements

Две МНОГО тъпи кучета!!!

7 Окт

Не е реално просто. НЕ Е РЕАЛНО!! Колко сме тъпи аз и кучето. Или само аз. Ебати!!!! Дойде Ерик да си играйка нещо с мен, почна да подскача, аз със него и стана някакъв ужас!!! В един момент се кисках на лудото куче, в следващия момент усетих, че двамата се омотахме в кабел, после силен трясък. Обърнах се, първо видях прах вдигащ се от пода и нещо мигащо там. А после – ноутбуука разтворен максимално, с мигащ дисплей, странни снежинки по него и никаква картина. От там, където е вентилаторът се вдигаше прах, поне се изчисти, нали. В последствие забелязах К-то, че липсва, а едно долно капаче се е полуотворило.

Ревнах с глас панически.

Реснах.

Затаих дъх.

Зареди се някаква картина.

Намерих К-то. Закрепих го. Леко куца сега, но се ползва.

Само капачето отзад не мога да оправя. Трябва ми отвертка, което е трудно откриваемо в този дом. Сега стои на криво, но работи поне. Благодаря на бога на техниката, който, индиийд, е бог, в който вярвам и бог, който почитам. И редовно му принасям в жертва мишки или компченце или слушалки или телефон или нещо друго.

Но факт е, че съм толкова неориентирана и с толкова несинхронизирани движения на тяло, крайници и мозък. И съм супер разочарована и ми е криво, че съм толкова смотана. I’m a looooooooooooooooooooooser baby, so why don’t you kill me?!

После за благодарност разходих кучо, а той от своя страна като се прибрахме ме нахапа, одра ми китката със зъб и ми одраска червената стена.

Дам, ето го супер прекрасното ми куче, мерси.

Днес е ужасен ден.

5 Окт

Е няма на тоя свят, в тоя тъп град едни нормални, хубави, черни женски кецове. Но има мръсно розови и светло сини, о, да има черни с ярко зелено. Секфи цигании има. Кур за тъпата марка и грозните й нови модели. 😦 Най-мразя да си навия нещо на пръста и да съм супер безпомощна, когато стане въпрос за изпълнение. В глупавия интернет почват от 38 1/2 номерата. Аре нема нужда. Не е честно просто всички мъжки неща да са толкова яки, а женските да съкват толкова много.

И са ми грозни обиците с чушки, които толкова много си харесвах.

А е суууууупер студено. Не е честно просто.

Днес е ужасен ден…