The lord of the kids!

23 Септ

Вчера се върнах от първия си истински работен ден като ментор в Центъра по творческо обучение и много много ми се иска да напиша за там.  Обаче вчера се прибрах, теглих си един бърз душ и излязох да се похваля на хората. И се прибрах почти умряла, хиихи.  И така

подаръкът от колегите

подаръкът от колегите

Ден 1.

Аз и Дамян (Ментор 1) се црещаме с мениджъра Йош., който с неговата много симпатична Шкода фабия* ни кара до Мястото. Пихме кафе, после децата дойдоха, ние ги посрещнахме, раздадохме рециклирани тетрадки и химикалки, баджове с имената и ключове от шкафчетата и ги пратихме да се настаняват. После пихме кафе. Когато децата се оправиха имахме време на отборите (аз и Мартин водехме Еко-борче (по-малките), а Дамян – Лешник), в което беседвахме за работата в екип, рисувахме герб на отбора и т.н. Последваха игрите за сплотяване на колектива и за опознаване, като тази за сплотяване ни се получи наистина много добре, децата много я харесваха 🙂 По някое време имаше обяд, плоодове, спорт и вечера, в този ред, през около 2 часа, които запълвахме с горе изброените неща. След вечерята беше време аз и Мартин да си тръгваме, а Дамян и Иглика да останат при децата за нощта. По принцип трябваше да центъра да ни смъкне един от шефовете, но той се разболя и не успя да дойде. И така – ние, нахлупили по един сигнално жълт дъждобран, се отправихме през пороя към спирката на автобуса с. Лозен – Окръжна болница. За щастие един представител на БЧК, с който се запознах същата сутрин ни качи на колата си и ни закара до спирката (която си е на едно поне 15 минути път, в дъжд!). После не е интересно – бръм-бръм-бръм и се прибрахме.

Ден 2, 06:00

В седем и половина трябва да съм на уреченото място, а преди това трябва да изведа кучо. Лошо, няма време. Освен всичко се и успивам с 20 минути и кучо получава само 10 минутна сутрешна разходка. Пристигам бодра и свежа на ъгъла и чакам да се появят Сашо и Мартин и да ме качат до горе. След 20 минути закъснение виждам Сашо, качвам се в колата и отиваме към Мартин, който и той нещо се мотае и изобщо много закъсняваме. Децата обаче плюскат яко кифли и не са и забелязали, че ни няма. После ги занимаваме с други неща – изнесох им лекция за Земята, стреляхме с въздушна пушка (и аз, и аз), спортувахме, като през цялото време ми беше връчен един фотоапарат да щракам. По някое време го дадох на момчетата и мислех, че са се снимали един друг, но не би – после разгледах няколко снимки на собствения си задник (това ми напомня как преди стрелбата момчетата ме питаха може ли да играят футбол и баскетбол и бяха супер досадни и аз почти извиках „Сега няма да си играем с топките“, което беше последвано от 5 минутен смях). Момчетата се опитаха да ме изнервят с разни обръщения като „госпожо“. „лельо“, „даскалице“ и т.н., за които подозирам, че Дамян ги е подучил, но правих обиколки на игрището и им мина мерака да се гаврят с the Lord of the kids (както ме наричаше Стефан, най-забавният 🙂 ) Още, още, още неща и стана време за спане. Девойките бяха сравнително послушни и си говориха на тъмно, докато момчетата изобщо не искаха и не можеха да заспят. Поне докато Мартин не конфискува 3 псп-та и един айфоун (с 2 пъти трошен дисплей). И както на нас не ни се спеше, така разцъкахме псптата (аз не много, че не се справих, но нали). Междувременно налазих и служебния ноутбуук на мениджъра и всичко беше чук. Докато не стана време за спане и не усетих, че възглавницата ми е камък. Дори не бях предполагала, че може да се направи толкова твърда възглавница, УЖАС!

Ден 3.

Закуски,  глупости, интересни упражнения по себеизразяване, малко дискусия за 22 септември, малко обяд и краен тест, избор на победителя, който ще отиде в Space Camp Turkey, и чакане на автобус, разменяне на телефони и скайпове от страна на децата и получаване на пари от моя и на Мартин страна. Освен това всяко детенце получи по две принтирани снимки от лагера, на които измисляхме разни интересни заглавия, а междувременно колегите ме изненадаха като направиха и на мен ихихихихи. Закачам си ги на корковата дъска и се радвам 🙂

Заключение: Адски доволна съм от цялата работа, дните минават много бързо и леко, децата са умни и възпитани, а освен това и забавни. Колегите също са готини и забавни. Не работа, ами забавление! И добри пари, да.

П.П. Ще ме включат в обучението на учителите. Аз, второкурсничката, ще показвам упражнения на учители с н-броя години стаж и ще ги коригирам как трябва да преподават на децата!

* това ми напомня да споделя, че ако някой ми подари подобна количка, пак мога да се прежаля да изкарам книжка, т.е. вече не важи само за Минито.

Advertisements

3 Коментари to “The lord of the kids!”

  1. swinkenhoffer септември 23, 2008 at 1:35 pm #

    Прогресираш!! Тамън докато си родиш една малка кубинка, ще си изучила всички тънкости на занаята! 😀
    Искаше ми се да напиша нещо гнусно, ама не ми дойде…

  2. RTN септември 23, 2008 at 2:40 pm #

    Ааа, ще стане човек от теб, ма да видим когаааа….
    Поздрави, радвам се че ти е било весело 🙂

  3. Надя септември 24, 2008 at 12:20 pm #

    Искаме дупето на Ифей на снимкки…и в натюрел,де;)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: