Празнично малко :)

16 Септ

Когато татко се прибира след (дълго) отсъствие вкъщи става адски спокойно. Когато много време всички сме наоколо или когато него го няма сме едни нервни всички и се караме и си викаме. Но когато той се прибере от някъде става едно… семейно. Моето настроение към тях (тати, мама, Лети и Ники. И Ерик, да) винаги е било като за племето, а сега беше семейно. Татко и Ерик се разходиха един друг, първият е на кухненската маса с лаптопа и новия си PDA (винаги съм се смяла на начина, по който супер детски се радва на всякакви нови джаджи и по цял ден си се занимава с тях) и качва интересности, и снима, и звъни. А кучо му е легнал в краката и се радва (той най-много обича тати и сестра ми, нищо, че е мое куче грррр), но диша тежко и учестено, защото е тичал много. И му тече малка голяма лигичка (да, не е честно само на него да позволявам да ме лигави, ще се поправя хихи). Лети прави пълнени чушки и пита мама дали е сигурна, че е ориза е достатъчно. А мама се врътка около тримата, но е много доволна от първия истински учебен ден. За първа година е така, нищо че нямат служебни лаптопи. И си дрънкат глупости и се смеят. Смешки. Ники го няма в цялата схема, не се е прибрал още.

А аз влизам и ги гледам. И така ме радват. Редко щастие е това.

А вчера след като всички заспаха и аз престанах да чета*, се омотах в одеялото си и застанах на отворения прозорец. Първо слушах третата The Unforgiven, после Still waters run deep, а най-накрая само вятъра. И беше студено и хубаво. После легнах и гушках малкия скункс. И спах дълбооооооко.

* През цялото време докато чета книжката си мисля за Надето, защото още докато ходехме на учи;ище, в един час (физика?!) тя ми я показа, а аз малко я зачетох. И по този повод я каня като се върне от Лондъъъън да пием по нещо топло някъде на топло.

И хубаво се получи, Вила Инкогнито свръшваше с въпрос дали смяната на сезоните не единственото нещо на което трябва да се обръща внимание. И аз обръщам.

Advertisements

4 Коментари to “Празнично малко :)”

  1. swinkenhoffer септември 16, 2008 at 7:37 pm #

    Брато, много е мило… поне така ми изглежда, защото не е в нас. 😀

  2. Надя септември 22, 2008 at 1:52 am #

    Lele!dori sum zabravila za tazi kniga!kakva pamet,kakvo ne6to! Dudu, pribrah se!imam da razkazvam za stranstvata si!No tui kato na 27 zaminavam pak (tozi put Turciq) predlagam ili skoroshtna vijdanka – dneska,utre – ili da q otlojim malko vuv „distanciqta na vremeto“. Sega e kusno,no utre shte se ugovorim!cunk

  3. Надя септември 22, 2008 at 1:54 am #

    P.S. ta kak ti se struva tazi depresiq „Maikite“?

  4. RTN септември 23, 2008 at 2:43 pm #

    Не е вярно, песа и теб си те обича много

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: