Archive | септември, 2008

Чистка.

30 Септ

Подредих си всичките картинки, сваляни от нета. Изтрих много и се смях на други забравени, като на тази от дясно.

Подредих всичките отметки – 12 папки с по 10-20 буукмаркс във всяка. Пак изтрих много, намерих супер интересни неща, включително и няколко директории с музика за сваляне, няколко клипчета и торент тракери за скаскаска. Имаше линкове за неща, които съм искала да си купя (включително и няколко неработещи от sportsdirect, но и този)

Подредих си и музиката, като останаха едни 100тина свободни електрона, за които нямам нерви в момента.

Изтрих всичко излишно от двата си мейла. Особено в абв-то си намерих любовни имейли, много мило, ама минало и ги метнах без да му мисля в траша, а от там – в небитието. Прочистих и десктопа, с 15тина иконки е доста по-добре. Остава само да намеря подходящ уолпейпър, че ПОР IVA е весел първите два дни, ама вече ми писна.

И най-важното – изтрих цели 25 номера от телефона си, като останаха други 100, с които съм общувала през последната година. Много много хора от айсикю… ииии това. скайп не го пипах, защото скоро трих хора от там 🙂

Нещо друго за триене ако има – аз съм първа писта!

И накрая поздрав с една песничка, която изнамерих буукмаркната:

Няма :(

24 Септ

Няма вече студени душове, няма дори хладки душове. Има само горещи. Такива, от които цялото ми гръбче става червено.

Няма къси панталонки. И потници няма (освен под някой дебел пуловер, така за изкуствено лятно настроение).

Няма ледена бира и ледена газирана вода.

И безчорапно ходене няма, защото после болен-болен.

тъпа морска снимка

тъпа морска снимка

Има бррррррр и грррррррр и гадна есенна депресия.

Има университет с досадни колеги.

Има студено и тъмно.

Има мокри лапи и чорапи. Понякога чак мокри гащи има.

Но има и извинения за повече гушкане и за бутане на двама души върху едноперсонно легло. Има носене на мъжки дрехи, защото твоите са мокри от дългия преход Левски – Кралството.

Има и пилешки бульончета с лимон. И о, да! има и шкембе.

Няма потене и потни хора в автобуса. Няма главобол от жега.

Няма изгубени дни в чакане на топлото да мине (но има изгубени в чакане на студеното да мине).

Няма „на море съм“; „на село съм“; „на бригада съм“. Има само – тук съм, хайде да пием нещо топло.

И има мечти за другото море! Което ще е две седмици и го предвиждам някъде в Барселона. хихихиих

The lord of the kids!

23 Септ

Вчера се върнах от първия си истински работен ден като ментор в Центъра по творческо обучение и много много ми се иска да напиша за там.  Обаче вчера се прибрах, теглих си един бърз душ и излязох да се похваля на хората. И се прибрах почти умряла, хиихи.  И така

подаръкът от колегите

подаръкът от колегите

Ден 1.

Аз и Дамян (Ментор 1) се црещаме с мениджъра Йош., който с неговата много симпатична Шкода фабия* ни кара до Мястото. Пихме кафе, после децата дойдоха, ние ги посрещнахме, раздадохме рециклирани тетрадки и химикалки, баджове с имената и ключове от шкафчетата и ги пратихме да се настаняват. После пихме кафе. Когато децата се оправиха имахме време на отборите (аз и Мартин водехме Еко-борче (по-малките), а Дамян – Лешник), в което беседвахме за работата в екип, рисувахме герб на отбора и т.н. Последваха игрите за сплотяване на колектива и за опознаване, като тази за сплотяване ни се получи наистина много добре, децата много я харесваха 🙂 По някое време имаше обяд, плоодове, спорт и вечера, в този ред, през около 2 часа, които запълвахме с горе изброените неща. След вечерята беше време аз и Мартин да си тръгваме, а Дамян и Иглика да останат при децата за нощта. По принцип трябваше да центъра да ни смъкне един от шефовете, но той се разболя и не успя да дойде. И така – ние, нахлупили по един сигнално жълт дъждобран, се отправихме през пороя към спирката на автобуса с. Лозен – Окръжна болница. За щастие един представител на БЧК, с който се запознах същата сутрин ни качи на колата си и ни закара до спирката (която си е на едно поне 15 минути път, в дъжд!). После не е интересно – бръм-бръм-бръм и се прибрахме.

Ден 2, 06:00

В седем и половина трябва да съм на уреченото място, а преди това трябва да изведа кучо. Лошо, няма време. Освен всичко се и успивам с 20 минути и кучо получава само 10 минутна сутрешна разходка. Пристигам бодра и свежа на ъгъла и чакам да се появят Сашо и Мартин и да ме качат до горе. След 20 минути закъснение виждам Сашо, качвам се в колата и отиваме към Мартин, който и той нещо се мотае и изобщо много закъсняваме. Децата обаче плюскат яко кифли и не са и забелязали, че ни няма. После ги занимаваме с други неща – изнесох им лекция за Земята, стреляхме с въздушна пушка (и аз, и аз), спортувахме, като през цялото време ми беше връчен един фотоапарат да щракам. По някое време го дадох на момчетата и мислех, че са се снимали един друг, но не би – после разгледах няколко снимки на собствения си задник (това ми напомня как преди стрелбата момчетата ме питаха може ли да играят футбол и баскетбол и бяха супер досадни и аз почти извиках „Сега няма да си играем с топките“, което беше последвано от 5 минутен смях). Момчетата се опитаха да ме изнервят с разни обръщения като „госпожо“. „лельо“, „даскалице“ и т.н., за които подозирам, че Дамян ги е подучил, но правих обиколки на игрището и им мина мерака да се гаврят с the Lord of the kids (както ме наричаше Стефан, най-забавният 🙂 ) Още, още, още неща и стана време за спане. Девойките бяха сравнително послушни и си говориха на тъмно, докато момчетата изобщо не искаха и не можеха да заспят. Поне докато Мартин не конфискува 3 псп-та и един айфоун (с 2 пъти трошен дисплей). И както на нас не ни се спеше, така разцъкахме псптата (аз не много, че не се справих, но нали). Междувременно налазих и служебния ноутбуук на мениджъра и всичко беше чук. Докато не стана време за спане и не усетих, че възглавницата ми е камък. Дори не бях предполагала, че може да се направи толкова твърда възглавница, УЖАС!

Ден 3.

Закуски,  глупости, интересни упражнения по себеизразяване, малко дискусия за 22 септември, малко обяд и краен тест, избор на победителя, който ще отиде в Space Camp Turkey, и чакане на автобус, разменяне на телефони и скайпове от страна на децата и получаване на пари от моя и на Мартин страна. Освен това всяко детенце получи по две принтирани снимки от лагера, на които измисляхме разни интересни заглавия, а междувременно колегите ме изненадаха като направиха и на мен ихихихихи. Закачам си ги на корковата дъска и се радвам 🙂

Заключение: Адски доволна съм от цялата работа, дните минават много бързо и леко, децата са умни и възпитани, а освен това и забавни. Колегите също са готини и забавни. Не работа, ами забавление! И добри пари, да.

П.П. Ще ме включат в обучението на учителите. Аз, второкурсничката, ще показвам упражнения на учители с н-броя години стаж и ще ги коригирам как трябва да преподават на децата!

* това ми напомня да споделя, че ако някой ми подари подобна количка, пак мога да се прежаля да изкарам книжка, т.е. вече не важи само за Минито.

Празнично малко :)

16 Септ

Когато татко се прибира след (дълго) отсъствие вкъщи става адски спокойно. Когато много време всички сме наоколо или когато него го няма сме едни нервни всички и се караме и си викаме. Но когато той се прибере от някъде става едно… семейно. Моето настроение към тях (тати, мама, Лети и Ники. И Ерик, да) винаги е било като за племето, а сега беше семейно. Татко и Ерик се разходиха един друг, първият е на кухненската маса с лаптопа и новия си PDA (винаги съм се смяла на начина, по който супер детски се радва на всякакви нови джаджи и по цял ден си се занимава с тях) и качва интересности, и снима, и звъни. А кучо му е легнал в краката и се радва (той най-много обича тати и сестра ми, нищо, че е мое куче грррр), но диша тежко и учестено, защото е тичал много. И му тече малка голяма лигичка (да, не е честно само на него да позволявам да ме лигави, ще се поправя хихи). Лети прави пълнени чушки и пита мама дали е сигурна, че е ориза е достатъчно. А мама се врътка около тримата, но е много доволна от първия истински учебен ден. За първа година е така, нищо че нямат служебни лаптопи. И си дрънкат глупости и се смеят. Смешки. Ники го няма в цялата схема, не се е прибрал още.

А аз влизам и ги гледам. И така ме радват. Редко щастие е това.

А вчера след като всички заспаха и аз престанах да чета*, се омотах в одеялото си и застанах на отворения прозорец. Първо слушах третата The Unforgiven, после Still waters run deep, а най-накрая само вятъра. И беше студено и хубаво. После легнах и гушках малкия скункс. И спах дълбооооооко.

* През цялото време докато чета книжката си мисля за Надето, защото още докато ходехме на учи;ище, в един час (физика?!) тя ми я показа, а аз малко я зачетох. И по този повод я каня като се върне от Лондъъъън да пием по нещо топло някъде на топло.

И хубаво се получи, Вила Инкогнито свръшваше с въпрос дали смяната на сезоните не единственото нещо на което трябва да се обръща внимание. И аз обръщам.

Еко?!

12 Септ

Ако трябва да съм честна, аз никога не съм била от онези хора със супер еко съзнание, които си хвърлят разделно боклуците, ядат само еко-продукти (без месо) и не ползват найлонови торбички. Или пък тези с еко мебелите (много били опасни нееко мебелите, въздухът вътре бил по-замърсен?! от въздуха навън) Не, че е лошо. Просто не съм от тях – хвърлям си боклуците в кофите и спирам водата докато си търкам зъбите. С това се изчерпва загрижеността ми за планетата. Има още

Silent but deadly

9 Септ

Има още

За начало…

9 Септ

Въпреки, че си направих блога преди доста време, не писах в него. И без това бях спряла да пиша в стария, нямах потребност да почна тук. Но пък аз обичам да си блогвам за моите безмислени неща и реших, че все пак е време официално да открия това място. И понеже нямам муза за нещо конкретно, ще сложа снимки на моето си куче (за да започна с нещо позитивно) Има още