May, might, must!

9 Май

Както много от вас, дори с невъоръжено око, могат да забележат – две топ-новини. 1 – нов външен вид на блога, 2- нова публикация. Не мога да кажа кое от двете се случва по-често, но ето че настъпи едно своеобразно равноденствие (на английски equinox, много хубава думичка, но едва ли ще имам шанс да я използвам често. същото е и с vortex).

Това, че не съм писала от хиляди години, съвсем не значи, че аз за този блог не съм се сещала. Напротив. Но пък много се чудех с какво да го запълня. Снимки, разбира се е първото нещо за което се сетих, защото си е световен тренд. Мога да си снимам закуската всеки ден, мога да си снимам аутфита или пък акито. Но не би – не съм родена с особен талант, нямам нерви да развивам и да се уча, а на фотошоп съквам жестоко. Другата ми страхотна идея беше да правя ревюта на филми и книги, но там се оказа драмата, че рядко гледам нещо необикновено, което си заслужава ревю. Защото, нали, на никой не му се ще да чете за драмата във Valentine’s day, защото драмата е стандартна. Даже вече става леко преекспонирана, защото Paris, je t’aime и New York, I love you, вече направиха същата манджа с грозде. За книжките да не говорим – от четене за унито и циклене в тъпия интернет не ми остава да прочета кьорава книга. Дори няма да казвам какво съм прочела от зимната сесия насам, че ще умра от срам.

И по тоз повод стигнах до извода, че тук мога да си правя езиковата гимнастика, за да вляза малко във форма. Наскоро установих, че съвсем съм загубила тренинг и не мога да докарам един текст до ниво на хумор, което да разсмива поне мен. В стария ми блог по цели нощи, докато си пишех новите постове се хилках.

Решавам съвсем крайно, че докато не вляза във формата на 12-годишна гимнастичка от Герена (или поне литературното й съответсвие) няма да се предам.

П.П. Не обещавам, че няма да си снимам някои симпатични неща, които се надявам да пристигнат по пощата съвсем скоро.

П.П.П. Тъй като съм добра веднага мяткам нещо приятно за четене –  http://www.angelfire.com/crazy4/lesadoreyl/carter_bloody_chamber.html . За сега съм прочела само една, ама какво от това, беше доста яка.

Книжки за теб и за мен

15 Окт

Струва ми се, че е съвсем крайно време да престана да следя блога на Книгоиздаване. Всеки втори пост показва някоя книжка, която изглежда толкова интересно, че веднага ме тегли да си я поръчам. Слава Богу, аз си нямам pay pal и се възпирам, защото сега щях да съм разорена. Отдавна.

Ето три книжки, които набелязах (намигването е към родителското тяло :Д)

1. The Melancholy Death of Oyster Boy and Other Stories – by Tim Burton

2. Why Not Catch 23 – by Gary Dexter

3. Birthday stories – компилацийка. (тази май не беше в този блог, но не е важно)

Други интересни неща, които не са съвсем по темата:

1. Orwell Diaries

2. the book cover Archive

3.  Истории  (предстои запълване с интересности)

И последно – нещо за ядене, докато си четете:

1. Ябълкови мъфини.

Да си кажа и аз какво чета – Данте Алигери – „Божествена комедия“. Ужасно бавно ми върви, но се опитвам да схвана какво точно се случва,  а не проста да мина през текста (което ми се е случвало, да, хихи), а и има ужасно много бележки под линия. Тъй като са прекалено много обаче, не са под линия, ами са в края на книжката (то друго име си имаше май, Мрачислава, ако мине от тук, ще сподели). Иначе ми е интересно, с тази стилистика, която учим в момента ми е още по-уау като разбирам чисто техническата част от писането (нищо, че е превод). А мама ме сдоби с едно голямо, много хубаво издание на Ад. Хубаво, т.е. с твърди корици, едри букви, чудни илюстрации, които според мама са толкова култови колкото и самото произведение. А и все пак с точност и ясност разбрах от къде идва „надежда всяка тука оставете“ и съм до-вол-на.

Хайде последни 2 линка за днес:

Какво се случва с библиотеката на Британския съвет и Рисорс Сентъра.

Изкуството на Банкси

П.П. А следващия път може би ще ви разкажа за вегетарианския ресторант до Витошка и дали успях да сготвя нещо в този дух :Р

Octoberish

7 Окт

(с дата 05.10.2009)

Имам новата идея да пиша поне 3 пъти седмично в блога. Не знам дали да си определя дни за по-сигурно.

Ениуей – първата ми драма за деня е, че ПАК са вдигнали таксата за университета. С 15 лева, да. Но миналата година я вдигнаха с 35. Не е много, ще кажете вие. Ами – не е. Все пак, обаче, не е ли честно да си плащаш такстата каквато е била когато си се записал? В случая 180 лева. Моите 50 лева къде ли не са отишли, но когато събираш от всички студенти по толкова какво става? Изобщо законноли е това, ебати! Друг е въпроса, че когато миналата година обявиха увеличаването на таксите, тези за някои специалности бяха вдигнати почти двойно. И хората бяха принудени да си плащат например 300 лева, когато са влезли и записали първи семестър за 150… Не ме кефи така. В този ред на мисли – отидох до паричния салон да си платя семестъра, но не бях сигурна дали наистина са вдигнали таксите и колко точно трябва да им дам. Лелката ми взе книжката, направи там каквото трябваше и ме погледна тъпо. Поглед, който значеше – Дай сега парите. Не е ли логично да ти кажат все пак каква сума ти искат, вместо да гледат като телета покрай междуселска железница?

За сметка все още има едно място в унито, където е винаги приятно, служителките са любезни и усмихнати. Винаги. И това е библиотеката на катедрата. Дори когато цъфнах по средата на ККС, когато всички са под напрежение, включително и компютрите пълни с разнообразно инфо, дори тогава ме посрещнаха усмихнати и спокойни и се разбрахме съвсем човешки. За последното не бях сигурна до днес, когато отидох да си платя глобата и книжката ми беше върната, акаунта ми оправен и всичко точно. А и очевидно не ме бяха чакали да дойда и да ги питам дали всичко е окей, за да въведат, че съм си върнала книжката. Глобата ми беше само 2.50лв. Едно голямо БРАВО на дамите там!

И тъй като свърших доста работа сутринта реших да се поглезя с последния брой на списание МОДА, което преди време Калинка ми препоръча. И съм буквално възхитена. Две МЕГА яки фотосесии, няколко доста интересни статии и доволно точене на лиги по разнообразни артикули. Дори рекламата на задната корица е супер сладка.

Сесиите от броя пък можете да погледнете на сайта на списанието

(07. 10.2009)

Вчера със Скункса обсъждахме как точно да оползотворим отпуската, която трябва да си вземе до края на годината и тъй като не намерихме нищо приемливо (хем добра дестинация, хем да не е за безумно много кеш), той изникна с гениална идея. Punk & Disorderly, 01-04.04.2010, Berlin. Юпий! Хем ще разгледам аз Берлин (той вече е бил там), хем със сигурност ще чуем супер яки групи (аз си стискам тайно палци за някои, но може и да не ме огрее), хем ще имаме време да съберем достатъчно пари и да ни е щастливо :Р

myspace на фестивала

сайта на фестивала

Скункса по пътя към фестивала 😀

Septemberish

7 Септ

Оказва се, мили мои, че времето за зимната тема на блога не е толкова далече. Вчера излязох следобяд с тениска и най-тънките си къси гащи. Спах в Обединеното Кралство и днес се прибирах с boyfriends’s jeans (ама буквално), който са възширокички, но пък ме оставят с впечатлението, че съм слаба и красива, нях.

Другото интересно нещо е, че както се радвах, че ще имам две супер яки работни места, така може да остана и без едно. Стоопид. Все пак идея имам какво може да правя в такъв екстремен случай, но не ми се нрави чак толкова (хаха, парите са по-малко, а аз съм алчна).

Сега ще ви дам три линка към сайтове с доволно количество безполезна и понякога интересна информация.

1. http://www.environmentalgraffiti.com/featured/10-most-diabolical-fish-on-earth/8156  (ама, нали, браузвайте целия сайт. И други неща има)

2. http://2leep.com/0/1/9/

3. http://oddee.com/

На мен лично ми убиха около два дни сумарно, така че – have phun. Последният даже още не съм го разцъкала достатъчно и се залавям точно сега.

Иначе да докладвам – безделнича, цунксвам скункса, виждам пор любезен доста често, предстоят концерти, водих интересен разговор с пиян актьор и един досаден чича! си изгаси фаса в току що отворената ми бира.

А сега – искате ли да попеем малко въз-въз-възрожденски песни?

random

1 Авг

***

Тъй като преди няколко дни без да искам изхвърлих слушалките си в един контейнер за боклук, а го установих ден по-късно ми се наложи днес да се сдобия с нови, защото заминавам на море с любимия. (да, обичам във влака да слушам музика, да обичам и на плажа да слушам музика, не държа да не спираме да си плямпаме през цялото време, което прекарваме заедно.) След като се отбих в магазина, от който се снабдявам със слушалки+преходник (комбинацията се оказа доста печеливша, защото до сега не са се разваляли, а ги губя. Дворецът на Дракона, damn you!) последните няколколо пъти, се отправих към най-близката книжарница с идеята да се сдобия с книжка за морето, като вече бях намислила 2-3 варианта. В крайна сметка се прибрах с „Вино от глухарчета“, която започнах още напът към вкъщи. Чуденката ми в случая е защо българските издателства печатат на дебела хартия с прекалено големи букви? Това ми направи впечатление още когато бях първи курс и писах някакъв assignment (не някакъв, ами лексикален, моля ти се… доста драматично беше) върху „Полет над кукувиче гнездо“ и в библиотеката имаше едно миниатюрно книжле на на английски. Което беше наистина миниатюрно в сравнение с моята тухла вкъщи.

След това пак съм срещала такива неща. Днес в книжарницата имаше издание 1984+Животинската ферма – огромно! А те и двете не са безумно големи книги. Сега ще кажете – да, ама българкият е много по-описателен от английски, следователно заема повече място. И аз ще се съглася. Но донякъде – разликите са прекалено фрапантни.

И все пак защо така се случва? Аз обичам да си нося книгите в чантичката… Ениуей, тъй като никой не оставя коментари в блога ми, въпросът ми просто ще зависи в пространствено-времевия континуум!

П.П. Много приятно се изненадах, когато английското издание на Enduring Love се оказа напечатано с любимия ми шрифт (Book Antiqua, I adore you!)

***

Иначе със Скункса поемаме към моренцето съвсем скоро, естествено не сме пропуснали и драмата, има си я, но е преодолима. В най-лошия случай ще прекараме седмица в селцето без външни дразнители. Което за мен е рай. Само да имаше едно барчИ на плажа, но нека не ставам нагла… Остава ми лееееко да подменя музиката в телефончето, за да е подходяща за пясък+вода+сол+секс+бири.

***

Тези дни пък, ходих да ми направят мънистата зарчета на обици и се похвалих на мацката, че досега от нета всичко ми е пристигало в очакваната форма и състояние. Груба грешка. Още на следващия ден, като напук, ми дойде последната поръчка, която трябваше да е това. А пристигна това:

обиците от зарчета

(втората снимка е на обиците от зарчета).

Teh end. Все пак, ако някой чете, може да остави коментар да се знае просто 🙂

P.S. Както виждате, отново сме с нов облик, който е летен. Избрала съм си и зимен, но има мнооого време за него 🙂

451

15 Юли

Дочетох си книжката, за която споменах в предишния пост. Още по средата й бях убедена, че запълва празното място в личният ми топ 3 (в който всички са равнопоставени). Другите две места се заемаха от „Полет над кукувиче гнездо“ и „1984“. Сега и „451 по Фаренхайт“ е там. Чуден е този Рей Бредбъри, за съжаление го пренебрегвах заради едни разкази, които четох преди време. Видяха ми се доста фантастични за моя вкус и не му обърнах внимание по-натам. Сега обаче, поради факта, че си спомням смътно само един от цял сборник с разкази, мисля да ги препрочета. В интернет пространството се въртят и ревюта на един друг негов роман (или пък повест?), с който смятам да се снабдя от Библиотеката (по-известна като Рисорса :Д, не звучи така възвишено като Библиотека Нордика, например, но ние си го обичаме ).

Така или иначе съм просто тотално изгубена в стила му, който за мен е най-близко до съвършенството от всичко, което съм чела (което не е безумно много, не се лъжете :D). Този човек така си играе с езика и възприятията, че те вкарва мнооого мнооого във филма (в книгата 🙂 ) И се чете леко, със затаен дъх.

Последното по темата, което искам да кажа е, че трите книги в топа ми имат много общо. Един човек (главният герой, мъж, защото жените са отврат) се бори със определена система, с която заобикалящите го са свикнали, някои леко недоволстват, но като цяло героят е сам срещу света. Някъде малко след средата на книжката стигнах до извода, че Гай ще бъде пречупен. Защото така стана с Уинстън Смит и най-доброто финално изречение в „1984“, така стана и с Рандъл (макар че той отприщи Нещо). Но изводът ми беше грешен. Което пък ми вдигна мнението за книгата още повече.

All summer long :P

13 Юли

След кратък, но мнооого релаксиращ душ решавам две неща – тази вечер ще се намажа само с любимото кремче за крака и ще си сложа новия ми парфюм на стикче, който се казва индианско лято (etsy, of course). Второто нещо, което решавам е да седна и да попиша тук, защото в последните дни се случват разни неща.

Като за начало – върнах се от чудно моренце-работа. Колегите, с които бях там бях виждала точно по веднъж. Добро момче и симпатичен чичко. Имахме дребни разногласия, разбира се, но мисля, че като цяло се сработихме. Честно казано нямам търпение шефът ми да попита как е минало и какви са ми впечатленията от мъжете, за да си изкажа супер компетентното мнение и да ги нахваля по разнообразни поводи. Естествено имаше драма на морето, но то е толкова естествено, колкото и да те опари медуза докато си във водата – с нищо не могат да ме изненадат (макар че малко се уплаших, дам). Обаче в крайна сметка имахме море на 10 минути пеша, имахме басейна на 2 минути пеша (бтв, хора как ходите по басейни, не ви ли смърди ужасно на белина?), ресторант със шведски маси за закуска, обяд и вечеря и кафене с бира и кафе. Не знам какво повече може да иска човек от живота? По време на пътуването обратно пък наваксах с една книжка, която мъча от много време (даже ме е срам да си я презапиша в библиотеката, че е за 5 пъти сигурно, а книжлето е сууупер малко).

Като стана въпрос за универса – всеки изпит от тази сесия е взет. Най-доволна съм от литературата, на която имам 5тица, не за друго, а защото беше изпит предизвикателство и го правих почти сама (с дребни подксазки от колежките). Подозирам, че е защото сънувах Асето* в нощта преди изпита. Сънувах още и Торгрим, който ми беше някакво другарче много близко, попитах го защо не иска да се оженим, а той ми отговори, че съм very cool eastern-european girl… и алармата ми звънна.

*Асето – сестра на близка приятелка от ученическите ми години (ехеее :Д), която завърши английска филология и сега ме снабдява с лекции, полезно инфо и т.н. Смеем си се като се заговорим, чудесна е тя. Както и Надето, оф корц (както казва тати)

Друго интересно от последните седмици е, че през септември започвам нещо много интересно! Сложно е, трудно е, май ще има много за вършене, но пък е вълнуващо, обучаващо и надявам се забавно. Пожелайте ми успех. 🙂

В автобуса, обратно към София пък ми хрумнаха няколко не особено революционни идеи, но пък полезни за мен самата. Затова ей сега ще има направя списък на някое хубаво листче и ще си го закача на видно място. Краен срок 1ви октомври :))) В този ред на мисли, приятелят, който ми лиспва най-много напоследък, е Калинка, което пък ми намирисва на някое посещение… :Р

За последно искам да кажа, че днес се изнервих на приятел, на който мислех, че никога няма да се изнервя. Уау, ениуей, стана ми щастливо като пописах тук. И пак ще пиша…

P.S. Ето го най-последното. Септември е месец с 2 яки концерта. Оставям на вас да познаете кои : ))